0

Подаръците са стойностни, само когато са подарени с емоция

podaraci-s-emotsia

Какво е скрито в тази тайнствена дума, от която децата подскачат до небето, а възрастните се чувстват специални? Дали още пазим вкуса на изненада, когато видим красиво опакованата кутийка, по размера на която отгатвахме дали родителите са ни купили желания конструктор? Или вълнението идва от това, че някой се е потрудил да отгатне от какво се нуждаем и какво ще ни зарадва?

Може би тайната е там, че в днешния свят на ясни финансови правила, свят на точно изчислени заплати за всяка услуга, даровете от сърце се срещат все по-рядко. А човек има съзнанието за подарък. Такъв, който те потапя в своята немислима обич, а често и прошка. Дар, който ти казва, че на света има и нещо друго освен кредити, банки, социални служби за неуспелите, и предвидена печалба за образованите и предприемчивите.

Децата обичат да подаряват. Те инстинктивно усещат, че подаръците са израз на обич. Подаряват на мама цветенца без дръжка, набрани от градската градинка. Подаряват на тате нова рисунка. Всяка вечер. Подаряват на другарчето своята играчка, и понякога се връщат с неговата. Децата най-често подаряват нещо свое, и това ни изумява. Но ако се върнем в историята, така са правели и царете. Нерядко семейната скъпоценност е преминавала в дар на съседното царство в знак за бъдещ мир и доверие. Любимият кон на царя е даряван на неговия побратим в битките, а мечът му – на младия рицар, който го е заслужил с подвизите си.

Затова, наистина е хубаво да подаряваме нещо свое. Нещо, в което сме вложили частичка от душата си. Понякога нашите подаръци към близкия са точно това, за което той си мечтае. Случва се и да подаряваме нещо, което да го запали за нови преживявания, които са вече любими за нас, а непознати за него.

Все по-често в наши дни си подаряваме неща, които просто носят смях, топлота и забава. Или са вкусни… Подаряваме албуми с общи снимки, за да покажем, че сред всеобщия потоп от информация, личности, „звезди“ и интриги, човекът край нас е по-важната личност, с който сме делили ежедневието и сме правили истински ценните открития на живота си.

 

Ако се чувстваме „длъжни“ заради подаръка на някого, това означава че вероятно той го е използвал, за да придобие влияние над нас. Това в стари времена е било другото име на „подкуп“ и мъдрите управници „не приемали подаръци“. Нека и ние не принизяваме този прекрасен елемент от човешкото общуване.

Понякога е трудно с общите подаръци. Колкото повече хора подарят нещо на колега, толкова по-трудно избираме подходящия подарък и купуваме безличния ваучер, „за да си избере сам“. В наши дни се налага стремежът да се подари нещо за достатъчно голяма сума, ала така понякога се губи индивидуалното послание. Разбира се, може и много хора да комбинират усилия и да измислят неотразим подарък или преживяване за някого. Просто трябва да отделим време, да запалим огънчето на изненадата.

Защото, не е тайна, че радостта от подаряването на хубав подарък е два пъти по-голяма за този, който го прави или поне когато е от сърце и с любов.

et49_@yj8l_ui

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *